Избори

Тръгна по тъмния коридор защото в края се процеждаше светлина. Целия беше охлузен и щеше да рискува, каквото и да има там.
Беше се влачил като идиот и проклетия му живот ахааа да забегне. Той току бягаше пред него като хлапак и се загубваше. А в другия момент изоставаше като старец и потъваше като в гробища. Но никога не вървеше симетрично до него, никога.
Затова сега се мъчеше да достигне до тази светлина, пък каквото ще да става. Достигна с последни сили бравата, отвори и застина.
Насреща около кръгла маса имаше куп дяволи. На масата имаше карти, но не започваха игра. А на него му трябваха пет минути за да чуе.
- Ела тука бе свършек. Няма как да разиграем изборите, само ти липсваше.
Той пристъпи и седна, защото тъмнината отзад се хилеше зловещо и се надигаше и ахааа да го хапне ако се откаже.
- Безобразник, айде фъргай, че стана икиндия. К'залагаш.Аз турям пет крилати лъжи с майката и рода и до пето коляно.
- От мен пет яки обиди с нож в гърба. Свършек ти к'во.. Не си ли убил или откраднал поне. Знаеш ли каква е наградата ха ха ха. Ма ти май не чуваш. Президент на Дяволмания. Помисли за някое черно петно. - Хаосито ми ти.
- Глад и мор двайсет и пет години на добрината. К'во ме гледате. Крадох и заравях , ето. Ами питайте Злобадан какво ще натръшка на масата, аааа.
- Я ми вижте джобовете, пълни са с милост. Ще напълня масата, ма ще цирлите. А и оная гаднярка Омразания се ослушва иска да ни прекарва.
- Кой, аз ли. Свършек, как нямаш нищо. Искаш ли да мразиш? Дай ми я Л... Ти за играч ли се имаш.
Той взе да се дърпа назад и се препъна.
- Дай ми я ти казвам. Само с нея ще стана.. Не се дърпай. Не не ще те боли.
Успя и пак забяга в тъмното. След себе си чуваше само. Ти си виновна. Сега пак е празно мястото на избирателя. Освен да сложим теб и да те връткаме. А ние президенти ха ха ха.