понеделник, 31 октомври 2011 г.

Ехо зад вратата

Вратата отвори очи и зачака.
Като вчера по калдъръма две стъпки,
да тракат.
Пак изскърца мандало напразно в тихото.
Не чутото е толкоз омразно.
В ъгъла ехото гасне.
Само леко тупти и нашепва.
Тук съм, сърцето.
Чувам себе си ноти да пея.
А в стените уплашени днеска линея.
Имам смисъл и пара, но нямам крила.
Да литна в небето.
Аз съм в калта неприбрано и незаето.
Какво е някакъв порив, като празен балон.
Пукам се огнено и стон, и стон.
Изглупях и тръгнах по чужди врати.
Зад моята чакам да спре.
Друго до мен да тупти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар