вторник, 1 ноември 2011 г.

И като стихове

Започнах нова тетрадка. Не съм си ги броила.Хи, хи, хи. Не съм се техно-тероризирала съвсем.
Иначе казано между нощта и утрото, когато всички спят аз си кукувам в кухнята с кафето. А между глътките или след тях....Както каже музата, неин "роб съм"....на тетрадката с химикала.
В голямата си част излизат стихове. Не знам как и не знам защо....Пак музата, хи, хи, хи....
Може да съм се родила с него Т, така смятам. Ако се човърка или погали поне :)
За мен са си писания или драсканици. Нали всеки нарича "децата си" на галено.
Като малки балончета отвътре които искат да полетят. Може би птици, пеперуди или хукват на коне.
Те са ми болката, радостта, красотата и ми олеква когато си заминат. Не може да не са украсени с фантазия. Няма съвсем голи думи. Голи са очите, а думите са само наместници.
А иначе съм обикновен човек. Твърде обикновен, от едно забутано село даже.
Там съм яздила кон, съвсем истински. Но не мога да яздя мечтите си и излизат като писания и драсканици.
Малко Объркано, дори побъркано излизат и като стихове и мисли.
С малко фантазия за дреха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар