понеделник, 7 ноември 2011 г.

Кубче на четри стени

Голямо ли беше.
Или избяга и се върна леко изядено.
Всеки хръба по-малко,
но само в началото.
После мрънкаше, че си жалко.
Така, все накусвано се завръщаш.
Със зъби и нокти.
В нашата къща градиме наново,
това малко стръкче.
То все е готово.
И пак нагоре нежно и жарко.
Провряно между тръните, изпъчено.
А е толкова малко.
Издълбават пътят ти нежен.
Отгоре ще кусват светът ти.
А ти ще си снежно ли?
Не си посветено да вехнеш в камина.
Да съхнеш на топло, да няма ни зима.
Свободата е твоята точка.
Студена , гореща без грамче отсрочка.
Загуби ли днеска половината същност.
Спираш за миг зад скрития лик.
Дори в кубче между четри стени,
имаш порив.
Там в теб, нали!

Няма коментари:

Публикуване на коментар