Без коренно

Лутам се, като дърво без корени.
Загубено в буря, мрак и почва не преровена.
И никой мойте стъпки не изпраща.
Прогизнали и тракащи си търсят топлината.
Гласно се озъртат като огладнели вълци.
Търсят кръвнина.
От семе лошо ли са сторени.
Вият в самотна падина.
Няма и начало, нито край.
Няма и страна, та са забутани в празното.
Завивайки в някакъв безкрай.
И тъй се чувствам, като гостенин.
В място, дето се въртях в кръг.
Стъпките ми били са прости.
Не трябвало да мислят, да кроят и да вървят.
Сега си тънем в обвинения.
И като в блато опъваме си пръст.
Дори си имаме съмнения,
надолу ли, или ще вдигнем ръст.

Лутам се, като дърво без корени.
Като лоша вейка или цвят.
Днес може малко безпризорно.
Утре в моя кръговрат.