Аз съм само един изтърван пациент

Рано, рано си нямам работа и се наврях у пощата. Както знаете под нея има новини и веднага ми се лепна заглавието ( няма да цитирам). Бе личните лекари по анкета изпадали в синдром някакъв, че и депресия. Като за тая цел са виновни естествено пациентите.
Няма да използвам блога за да ги хуля. Нито пък ще взема да ударя на цензура, щот медията или сайта го казва.
Ще разкажа, как смених един от личните си лекари, докато попадна на този.

Поради ината си, тръгнах на работа след изкълчено дясно рамо на двайстия ден. Като работата ми изискваше да си служа с дясна ръка. След навлизането ни в кризата( ний щото сме излезли) някои си позволяваха да не отопляват помещенията за работа.
И така една сутрин осъмнах с парализирана дясна ръка. Натъкмих се при личния лекар и хоп с неговата си диагноза и някакви мазила. Но резултат никакъв. Няма да ви казвам как се хранех, обличах и обслужвах в тоалетната. На следващия понеделник нова диагноза, нови пет дена и ново мазило . Без и дума , че и аз съм в криза за пари.
Чака на трета седмица ми даде направление за специалист и на втората инжекция размърдах пръсти. Закупих половината, щото нямах вече пари. Бяха отишли за мазила.

В дългогодишното си висене в поликлиники рядко съм виждала нахален и нахакан пациент, който да допринесе за някакъв синдром. Може би не е и пациент, а разярен близък.
А то въобще може да излезе, че депресията е право на лекарите и пациенти няма. Тога да се чуди човек що изискват здравна осигуровка. И ако има такава, къде отива?
Защото добрите лекари станаха като бисери. Само дано ги откриваме навреме!

пп И това не ми е единичен случай на сблъсък със здравната система, ако съществува такава. А може би е един голям кърлеж и който се отърве.
И недоволството на Точка и Зори.