Преди балдър гидини и не знам кога си е нямало новогодишно дърво. Дяда ти Коледа натоварен от роднини до десето коляно кат се чудел как да остави натуриите, демек подаръците и как тва да се отбележи като негов актив решил да постави тва на джуджетата. А такива все пак е имало. А те се затътрили в бар " Горски прът".
Сега да видим докато стигнат щот са малки и джиджани, кво е ставало там.
Та целия бар"Горски прът" като такъв беше леко сумрачен и дърветата се бяха разположили по две по три според клюката или според обсъждането на женските закръглени голи клони.
- Яворе, рече Дъбът- глей кви мацки. Едната има такава бяла кожа, че заслепява ламбите у бара. Така се изтипосла дибдюс гола сал нас чака.
- Дъбе, не знам на тая бялото. Ма на другата така са и увиснали, че ми потече мъзгата-смолата.
Отсреща се правеха на дръж ма да та хвана и си говореха уж на тих тон и надигаха чаши шампанско.
-Връбке мааа. Оня ден ходих на есенен бял епилаж, подсилен с гардже бяло аку. Сега нямам ни един сух, жълт да ми се вее. Бяла съм като сняг и мляко и гола кат дърво за Плейбой.
Аз пък ходих на уголемяване на формите и ми висна всичко до реката. Обаче вече фащам око, клони и без листа. Ма що мий шума маааааа? Най- важното е да вплета голи форми с Явора.
В това време в ъгъла скромно си седеше Елата и си пиеше кафето. Леко настръхналите и бодилчета от миризмата на мъзга- смола и голотия бяха се натургали с малки капки. Май от срам. Ама си траеше. А и нямаше как да се дели. Всички бяха в бара. Даже и Бора и Смърча, които гледаше само изпод око щото беше малка и дребничка.
Докато Елата си размишляваше влезнаха джуджетата и бара замря.
- Дядо Коледа рече едно от вас трябва бъде новогодишно дърво и всяка година хората да го украсяват а той да си слага натуриите под него. Предостави на нас тази задача.
Всички се развикаха- Аз, Аз, нали ще ги красят. Ама Елата си мълчеше, както казах беше дребничка. Едно джудже кресна.
- Млък бе дървесина, а а а а
Дъбът не става за нещо такова. Чара и пъртушината му е сал по женуря . Все белосани и гелосани глеа а вътре кухи. И де ще дава подаръците мммммм????
Явора па удря на форми. Май е решил и своите да променя. И как ще го украсяват и Дяда ти Коледа ще го натургва. Току от форми зачезнали подаръците.
Бора и Смърча стават, всичко си имат. Ма малко са грамаднички и некои политици си падат по тях да ги даряват.
Виж тва ъгъла, скромното, малко и красивото е Суперско. Ще е прекрасно новогодишно дърво бееееее. Елата е най.
"Малките подаръци са най ценни!"
А те ще се съберат точно под нея и ще си отиват :))))
Сега да видим докато стигнат щот са малки и джиджани, кво е ставало там.
Та целия бар"Горски прът" като такъв беше леко сумрачен и дърветата се бяха разположили по две по три според клюката или според обсъждането на женските закръглени голи клони.
- Яворе, рече Дъбът- глей кви мацки. Едната има такава бяла кожа, че заслепява ламбите у бара. Така се изтипосла дибдюс гола сал нас чака.
- Дъбе, не знам на тая бялото. Ма на другата така са и увиснали, че ми потече мъзгата-смолата.
Отсреща се правеха на дръж ма да та хвана и си говореха уж на тих тон и надигаха чаши шампанско.
-Връбке мааа. Оня ден ходих на есенен бял епилаж, подсилен с гардже бяло аку. Сега нямам ни един сух, жълт да ми се вее. Бяла съм като сняг и мляко и гола кат дърво за Плейбой.
Аз пък ходих на уголемяване на формите и ми висна всичко до реката. Обаче вече фащам око, клони и без листа. Ма що мий шума маааааа? Най- важното е да вплета голи форми с Явора.
В това време в ъгъла скромно си седеше Елата и си пиеше кафето. Леко настръхналите и бодилчета от миризмата на мъзга- смола и голотия бяха се натургали с малки капки. Май от срам. Ама си траеше. А и нямаше как да се дели. Всички бяха в бара. Даже и Бора и Смърча, които гледаше само изпод око щото беше малка и дребничка.
Докато Елата си размишляваше влезнаха джуджетата и бара замря.
- Дядо Коледа рече едно от вас трябва бъде новогодишно дърво и всяка година хората да го украсяват а той да си слага натуриите под него. Предостави на нас тази задача.
Всички се развикаха- Аз, Аз, нали ще ги красят. Ама Елата си мълчеше, както казах беше дребничка. Едно джудже кресна.
- Млък бе дървесина, а а а а
Дъбът не става за нещо такова. Чара и пъртушината му е сал по женуря . Все белосани и гелосани глеа а вътре кухи. И де ще дава подаръците мммммм????
Явора па удря на форми. Май е решил и своите да променя. И как ще го украсяват и Дяда ти Коледа ще го натургва. Току от форми зачезнали подаръците.
Бора и Смърча стават, всичко си имат. Ма малко са грамаднички и некои политици си падат по тях да ги даряват.
Виж тва ъгъла, скромното, малко и красивото е Суперско. Ще е прекрасно новогодишно дърво бееееее. Елата е най.
"Малките подаръци са най ценни!"
А те ще се съберат точно под нея и ще си отиват :))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар