Някъде в мъглата е началната.
Има и откъснати, нали!
И не разлистени.
Даже някои залепнали.
Други са неизброими,
като кълнове.
Има черни, неизписани и пъстри.
А най са ония с розите.
вечно неувехнали.
Само последната я няма,
тя е днес.
А утре нека да боли
от смях
от радост.
И зората с любов да завърви.
Блогадаря, Руми!
ОтговорИзтриванеЗа теб!
ОтговорИзтриване