сряда, 14 декември 2011 г.

Равносметка

Всички мисли, дела, обиди, добрини, омрази и любови си стояли тихо в стаята свити. Всяка една от тях се била свряла в ъгъла за разлика от другите дни. Толкова се превивали, че някои посинели.
Чакали Равносметката. Както във всеки край на годината, така и сега щяла да се появи и да ги рушка до забрава. От там нататък ще ги подхвърли на съвестта.
Ясно е, че всеки има такава дори и да я крие.
Да не признава, че не всяка мисъл е дело което е трябвало да свърши. Или е правил тези, които го правят по издигнат, по богат и по нагоре. Но сам!
Най- малкото да признае, че е обидил някой да ходи на майната си. А добрините не знае как да преброи, защото не му стига и един пръст.
За омразите си търси сметалата събрани от всичките години. А любовите не ги познава. Или е имал някаква една, не смятана за бройка.
Само, че този път дошла направо съвестта. Видяла побелелите им пътеки, които не стигат до никъде. Ни за добро , ни за зло или за оправяне. Погледнала сбръчкана им сърцевина и им оставила ужасната си болка. И малко време да я преодолеят, сами!

Няма коментари:

Публикуване на коментар