призраци и въображения.
Усмивките сме хвърлили за после.
Рушкаме в доба.
Неее, в робата на всекиго.
А нашите издигнати и лъснати.
Фунят, но са на изложбата.
На показ като съдници.
Иначе с пръчките налагаме,
по другите.
Все търсим грешки - смешки.
Аз съм светец, другият е призрак.
А той горкият, ням боец се мъчи.
Безимено лице, издигайки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар