На събудено

Не си играя вече на сънуване.
С блян на въздух и с крила.
Не изричам нищо на бълнуване.
Изчаквам малка светлина.
И без това на ум броя си капките.
За показност нямам да им дам.
Все има кой да пие и да нарича сладките.
Някой малък, от вътре тъй голям.
Суета е да се възнасям в сънища.
В деня да си живея в измислен свят.
Нощем да си измислям друмища.
На светло, да се чудя как да се броят.
И някак ще дочкавам на събудено.
Дори понякога доста да боли.
Не може всичко в съня да е загубено.
И там да съм играла на мечти.