Неделен план

Нещо изфуча яростно и Спиридон посегна да потърси телефона за да спре проклетата аларма. Да, ама не. Йорданова над него се беше разчистила точно в шест и трийсет, а той се досети, че днес е неделя и е време за мързел.
Отдавна беше решил да и го върне, ама все отлагаше. Тая самотна женица всяка неделя му изкарваше почивката през прахосмукачка, тупалка и пералня трета употреба още през тъмна доба. И тъй като беше все още тъмно реши все пак да пусне своя неделен и дълго обмислян план в действие.
Извади няколко стари пунги на известни местни вериги в които беше натъпквал с ярост и месеци своята екипировка.
Първо постла един найлон и насипа старо миризливо брашно и както си беше по бельо се овъргаля. Взе малко сажди, които самата Йорданова беше съборила да бърника в комина и си изрисува лицето като на таласъм. Не, впрочем искаше да мяза на самата смърт. Сложи си един черен чаршаф, който беше боядисал сред нощите и тъкмо да продължи се сети нещо.
Бръкна в последната торба. Не можа в целия град да намери коса. Самия той не знаеше кво е , нета му каза. Та се наложи да ходи на село в запустялата къща на дядо си. И там нямаше, беше обрана. Но намери нещо подобно, което после разбра, че е сърп и реши че ще свърши работа.
След това взе въжето с куката и го метна на към горната тераса. Като мислеше вече, че е стъпил на самата тераса и планът ще влезне в действие и най- сетне ще вземе акъла на тая кукувица и ще си спечели деня, изведнъж всичко пропадна.
В мрак.
Като се свести се намери в една вана с няква силна, но приятна миризма. Срещу него се изправи едно прекрасно същество по.... пеньоар. Но незнайно защо главата го заболя много. Напипа доста странна цицина, която мязаше на тупалка и припадна