вторник, 17 януари 2012 г.

Кръстовища

Винаги съм смятала, че човек трябва да си приема истините и не трябва да го лъжат. Да замазват положението по някакъв начин и сам да си ги намира . Само, че когато дойдат със закъснение идват като обвинение.
Не отсреща, когато дори очите им казват, че не си БИЛ прав. Ами да се чувстваш нещо като предаден. Или пък толкова виновен, че за пореден път се заравяш назад.
То да беше само едно кръстовище " с мед да го намажа ", къде викам аз.
И се чудиш, коя посока си изтървал или коя не си видял, за да бъдат нещата сега другояче. Или, дали не би могъл поне малко да ги промениш.
Чудиш се също дали не си пропилял това отзад и за какво трябва да съществуваш там напред.
Може би заради себе си. Инак не бе се родил, нали!
Защото ако не живееш за себе си, никога няма да намериш причина да живееш и заради някой друг.Все има за кого, ако излезеш за миг от самообвиненията си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар