петък, 27 януари 2012 г.

Сутрешни неволи

Сутринта като си отворих зъркелите и се цопнах на компа ( естествено събудена аааа), ме посрещнаха две трети зимни пейзажи. Поради таз красота ми замръзнаха мо..., оф ф ф . Музата се сви и рече да си задействам байрака и да намеря нещо по така, щото ще замяза на стафида. Не на кикирида. Не бе е е, на сталакмит.
Рекох и да почака и поне да погледне през стъклото. Но, тя ми се озъби, че ще видя стихчета на куковата зима през белия ръкав. Поради тая заплаха и отроних няколко Канарски охлювчета и малко Бахамски пясък. Само, че тя изгледа кръвнишки и рече, че блога ми ще замяза на ледников период през старата ера на нов етап. И не голи мъже, ами щял да мяза на бял сняг, който се топи като го погледнеш.
Кой не уважава музата си, нали.

Едно море в очите твои.
Нагорещеният пясък в ириси.
В тоз хамак да легна, като в своя.
На горещи устни да усещам мириса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар