вторник, 7 февруари 2012 г.

Критикар, леле

За краткото си време в нета съм прозряла няколко неща. Оф не, че знам нета от кога съществува или имам дерт да помня дати. Но не ми трябва да видя за да разбера.
То хубаво, че хората са измислил там разни платформи и са се излюпили блоговете та като четеш ум да ти зайде. Не става въпрос за нечии излияния, литературни набези, снимки с фокус и без фокус ( шото и аз съм от тях).
Имам предвид вечно критикуващите.
В писанията си дребнаво критикуват храната на другите. Щото видите ли те ядат само марули и то еко. Ще рече, че си имат и лаборатория да ги изследват. Не съм чела да се хранят с нещо по стандарт, но се очаква и тва да се прочете. Защото видите ли те знаят как да си намерят работа, как да направят интервюто. И даже да си поискат и заплата според образованието си. А за тея " необразованите " в по- такава категория труд не ума, не дума.
Ама деца не лапайте мухи. Всички можете, не можете висшисти. Кво сиа, картофите, прасетата и овцете ББ сам да си ги оправя, аааа.
А а а критикуват и политиката.( не , че аз не съм го правила като ми заври канчето) Но тя има имунитет. Кво им дреме на еди кои си, че някой си чеше езика. Премества си..... портфейла в другия джоб.
Въпроса е следния. Никой от тези не критикува себе си. ( аз се опитвам поне)
Също като наяве в блока. Айде да си изчистим около блока. Правят инициатива тези дето си хвърлят торбите през терасата. Току виж и не дошли.
И аз по нета може да се докарам, нали. Но да се хули е мода някаква и се харесва. Прилича на някаква показност на която се накачулват маймуни на клон.
Ще ми е интересно едно нещо. Тези велики мислители да изпаднат само за седмица. Без връзки, без диплома в " Танганай" на 270 лв. заплата. И да рекат да си сменят работата през това време, тъкмо през зимата. И да не наричам повече, само ще кажа. Да влязат в любимия си магазин, фирма и да видят любимата си марка кола на пътя през градския траспорт.
Оф за днес стига, че от романтик ще заприличам на хейтър. А ми лоша съм кво. Затова като си купих вчера евтин( не от брашно) хляб нахраних една улична котка.
И на кучето пред блока щях да дам да олошотея повече, но го нямаше.

4 коментара:

  1. Отговори
    1. Аве те са много, но сега им дойде реда. Та на един път. Кой знай кога ще се запеня.

      Изтриване
  2. Ама аз най-много, нали? Чалги ти пущам даже(смях).

    ОтговорИзтриване