неделя, 12 февруари 2012 г.

Цъфка и умира

Мисля си, как ще се почустваш в зората ако те погалят забранени ласки. Ще забравиш спомена за тъмнината! А може би целувката от днес ще ти изтрие погледа избягал. За да го завърне тук на кон. Овързан в моите неразбрани бягащи стрелки. И ще те газя с чувствата си.
И планината им не ще пробягаш.
Времето е като вода в пустиня. Изгубиш ли реката ми, може да си пясък. А нейде има цвете да тупти и да те боде в блясък. Може би съм аз!
Дали е шанс за болка, пламък или оазис не знам. Дори не знам дали ще тръгна да премина и ти ще чакаш там.
И все пак на няколко години цъфка в пустинята някакво си цвете. Няма знак в ляво да е умряло, скъсано или на хербарий. То не кряска, помогнете. Чака бавно в тишината да дойде знак. Цъфка и умира. Пак и пак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар