вторник, 21 февруари 2012 г.

Със светлината

Скучно нещо,
е сънят.
От благозвучното,
ни утро.
Очите ти,
будни повече горят.
От заспали мигове.
От претупания,
нощен час.
Фантазирани секунди,
изчезват.
В ръката на тъмата.
А в твоята е,
топлината истинска.
Слея ли се,
със светлината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар