четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Напреде пак

Ми, да.
Живота ми е лесен.
Като с патерици бесни.
А краката са ми тесни.
Низ налъмите.
Ще цъфнат.
Някоя неделя.
Петък празен да изпълнят.
С образи, задачи.
И къдели от приятели.
Няма да ги късам.
Не.
Дълга ли е нишката им?
Или пък къса.
Мерки, бройки.
На кервана.
В празната ми стая.
Вратата скърца.
- Нямам блясък.
Ти сама обръсна.
Слънцето не свети.
Стани в пътеката си клета.
Налъма цъфна.
Поглед благ.
Усмивка!
Куцук, куцук.
С едната патерица.
Напреде пак.
Трак, туп, трак.

2 коментара: