събота, 25 февруари 2012 г.

Винаги ще има

Ще разбъркам старите ти клони.
С наметало от южняка нов, ще се завия.
Все ще има пъпка да разцъфне.
В кората нащърбена и гнила.

Идвам с първата иглика, като нов.
Със стар завет, да вържем плод.
На нащо изкривено рамо.
Има сила за мъничка любов.

Дори като ни опадат пак листата.
И капките ни стигнат до брадата.
Висулки ледени да ни раняват като в зима.
Вътре мила, пролет винаги ще има.

2 коментара: