събота, 10 март 2012 г.

Сузана С-10

Въведение:
Този разказ беше написан малко с напън за ето ей ТУК. Не, че е кой знай какво, но прецених за себе си няколко неща в едно.
" Всяка жаба да си знае блога." Всеки да си редактира тази мисъл по фантазия, както беше и написано всичко по долу за " кратък фантастичен разказ".
Предоставям го на моите гости както винаги, за да се забавляват.


С-10 побутна леко стопанката си, но тя не помръдна. Опипа лявата си мишница и се покри с прозрачна броня. В движение ритна пътечката на, която уж спеше и за секунди беше пред килера. Просто си мина през вратата ей така, без да се замисля, че това е функция на бронята. Забърза се към тръбите. Към една, която кой знай за к'ъв дявол беше сложена. Но за сметка на това пък беше толкова голяма.Сложи дясната си лапа, появи се отвор и без да се замисли се спусна в него.
Тупна на кожения си стол в овалния кабинет, но лафа беше в разгара си и никой не я засече, защото пак закъсня. А и Х-1 още го нямаше, щом тона беше такъв:
- В-7 пак вониш сякаш не идваш на мисии . Ама да не мислиш, че С-10 ще ти пусне. Най- напред ще ти извади очите.
- Глупости- отвърна В-7. Стопанка си е потрошила нещата и няма кой да почисти. Как не се заклах, не знам. Ти П-2 си чешеш езика. Знаем се кой е парфюмирания.
- А бе вие само за жени дрънкате, не ядете ли? -обади се К-5.-Мен ме мислят за малоумен и ме тъпчат с гранули. Аз да не съм плъх. Ставам си вечер, приготвям си пържола алангле и се нахранвам, като попски котак на задушница.
- А би ли казал , какво по дяволите е това задушница? -обади се Д-6.
- Да ти пламти опашката след стрелба от гаубица .- обади се Ж-9
- У нас става друго. Мен ме тъпчат с разни неща, да загладя форма. Ама така не им стигна да прочетат в интернет за моята порода, че си е такава. Мислех аз да им покажа, но щяха да ме обявят за луд .- изпъшка Р-2
- Ние сме лесни. Мислят си, че си играем. А ние тренираме. Има малко кръв тук и там, но то е от любов. То си е наистина така де.
Не можаха да довършат близнаците Ш-3 и Щ4 защото се появи Х-1.
- Като гледам С-10 пак си закъсняла. Тупурдията тука е от час, а гласът ти не се чува.
Шегата настрана, защото имаме основание за много голяма тревога.
Снощи късно Р-2 благодарение на малкия си ръст и сивия цвят е успял да се промъкне за известно време в " Миши, генерал-център база". Сложил е бръмбари без да бъде оръфан. Сега можем да слушаме плановете на мишките и плъховете.
Винаги сме знаели, че те са разносвачите на зарази от всякакъв вид върху хората и от там върху всички живи същества. Обаче от скоро разбрахме, че те се стремят нарочно да го правят, а не както сме си мислили, че това е неволна житейска грешка. Сега вече имаме и доказателства.
Според тях, те се канят да направят хората мутанти. Разчетохме , че работят по това и ще го пуснат във водата. След това хората, ще имат техните глави, техният разум и техните дела. Ние трябва да разрушим тази бактерия преди да бъде завършена изцяло. Качвайте се в котка-байтера, няма време за схеми.
- Къде е С-10 пак...
Не можа да се доизкаже, защото всичко избухна.
С-10 остана замръзнала до вратата, но за секунда. Върна се до гаража на стопаните си. Засили се малко и със задния си крак строши катинара. Качи се на един обикновен мотор и отпраши.
Нямаше ни най-малка представа, къде може да тая бактерия. Всички сведения бяха изгорели заедно с Х-1. Но затова пък имаше километрична памет за фотоси и знаеш къде има минимален шанс да открие някой образ за инфо. И тъкмо навреме за да забие спирачки до бар " Миши прах".
Когато вече си мислеше, че в бара няма това, което търси се показа един опърпан, миризлив и пиян плъх с позната физиономия. С една лапа и на земята. Ската го в стария сак и зафуча обратно към кабинета.
Тръшна го на своя стол, защото вече не и пукаше за чистота и той клюмна. Нямаше време да чака съзнанието да се върне в овонялата му кожа.Знаеше, че студена вода има само в банята на стопанката. Там тя беше цопнала да изстудява бира на оня, щото щели да ритат " Барселона " и " Челси". Хладилника беше изгърмял.
Като го поля с необходимото количество и го видя, че започна да мига, хвана го за ушите, разтресе го и се развика.
- Казвай бе миризливецо, къде е голямата клоака. Така ще те проскубя, че ще заприличаш на новороден. Ама все пак ще те пусна в легена с вода и ще затворя капака с тежест, нали изпя всичко.
Още не беше свършила и стигна до входа, на който се виждаха само вдлъбнатини. И тъй като бяха девет си помисли, че все пак това са числа. Сложи си слушалките, за да се пребори с кода. Въпреки всички предпазни мерки алармата загърмя като заря за Нова Година. Веднага насреща и наскачаха пет плъха и шест мишки. Мишките ги омете набързо.
Когато плъховете я заобиколиха си помисли, че или ще се мре или ще се става за мезе. Но имаше по-важни неща. Не искаше да види хората мутанти. И колкото да я е страх, трябва да отмъсти за всички убити..
Стигна до лабораторията и кода там въобще не я забави. Не смяташе и да съветва, за да не привлече отвън някаква подкрепа за враговете. А и на една котка не и трябваше функция да вижда в тъмното.
Постави бомби в четирите ъгъла. Опипа детонатора закачен вдясно на бронята и побягна. Като излезе навън, ухили се до ушите и натисна копчето.
Погледна часовника. Леле, пет часа сутринта е. Качи се на мотора и за нула време вече беше в килера. Без малко да си легне с бронята, като взе да мисли как да набира нови членове. В последният момент натисна под лявата мишница и тя се смъкна.
Тъкмо навреме. Стопанката сложи ръка върху нея и измърмори.
- Суске, къде си ходила да правиш бели пак?
Всъщност Суска е галено на Сузана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар