Показват ни страна, любов,
вяра, цветове.
И някъде в тях заровени са,
действия лъчисти.
Тях търсим с одрани колене.
А ноктите до болка в земята.
Търсят герои, не дела сега.
Ровичкат назад в тъмнината.
Палят свещи за помен, за празник
и за преврат.
На думи душата прави огромен кръговрат.
И музика звучи с китки.
Напускани по сивото на плитки.
От вчерашната бяла тишина.
Дивее егоистична празнина.
В парад се реят думи от безкрай.
Нима за героите това е доказаният рай.
С какво докарваме си свободата,
и напреде дигнахме главата.
Положихме ли труд и чест.
Вместо тон цветя със свещ и кръст.
Да пристъпим тихо.
Без звук, без глас, дори без дума.
Хвърлете и стиха за час.
Тишината днес отива,
да върви по друма.
!!!
ОтговорИзтриване