вторник, 10 април 2012 г.

Живуркам си

Понякога, мислите ми са залепени като оная реклама. Е оня, който виси на тавана, с главата надолу. И те така. Хем не мърдат, хем са объркани. Или изобщо не знаят ред.
Може  би е нощ и на другия ден ми предстои нещо. Винаги съм се притеснявала от неизвестното. Е, не точно притеснявам. Нещо като безпокойство. 
Сякаш не всеки чарк от мен си е на мястото. 
Сякаш, вчера не съм била аз и сега наново ще си намествам нещата.
Сякаш съм на двайсет и  двеста  неизвестни ми идват наведнъж.
Да ама не съм.
Имам опит. 
Имам извървени пътища.
Имам съответния удар.
Но съм си все същата. Е с малко повече кураж, де. Само, че най- много се стряскам, когато се сблъскам с нещо за пореден път сама. Да го опозная така да се каже. Нали не съм компот в буркан?А всичко консервирано се яде. Дори цветето  в саксията го хващат бацили. И ако няма кой да се грижи за него, умира.
Явно приличам на един човешки троскут, така да се каже. Живуркам си, все още.

2 коментара:

  1. Спокойно, едва ли някой ще се похвали, че му казваш нещо ново. Това са нормални тревоги, така че си свиркай и не се лъжи, че другите са много на шест, щото не са си казали ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Митко, човешката душа е необятна. Не може да се премине за миг, камо ли да ходиш из нечия друга и да се замисляш.
      И не е вярно, че казаната дума е хвърлен камък. Или ще се избута или ще стане камара.
      А а а , няма мярка за нормално и не нормално. А и кой ли обича мярката я.
      Във всички отношения :)

      Изтриване