неделя, 27 май 2012 г.

Пенкина поема

Пенка взе, че та порасна.
Стана мома китна, ясна.
Вече взе да се кокори.
Ерген търси и мърмори.
Божеее, че са грубовати.
За милувки са сакати.
Сал си чакат май да мръкне.
После някъде да бръкнат.
Току фанат нея брадва.
Брей, че страх да те полазва.
Ти му дириш веч очите.
Той си бяга, по теслите.
Дръгнеш за вода в герана.
Гледай, ралото пофанал.
Чакаш до плета поема.
Бъркаааа, китката да взема.
А ма тя  цъфти веднъж.
Мятка се с ръце със сърп.
Сякаш ще прибира ръж.
Еле си намери най накрая.
Ерген и начетен с думи запозна я.
И прибраха свойта къщаааа.
Дом да си завръщат.
Само , че на третата неделя.
Он все оди и реди, ласки не споделя.
Стълбата се срути.
Поетите, не хващали тесли.
Пречели на красивите им мутри.
Нивата стана за сеитба.
Той реди жита в думи.
Що ще ядем бреее.
Най-сладката любов.
И преплита езика си на струни.
Пенка и дойде в акъл.
Не поет ще и приляга.
Орач, грубоват и зъл.
Тя ще го омеси със свойта обич млада.

2 коментара:

  1. Браво!
    Развесели ме таз поема славна!
    Истина една стара преповтаря,
    на днешните бъдещи булки
    насоки верни очертава.:)))
    Че после да няма...
    вместо хляб и риба
    вода гарнирана с рима..

    ОтговорИзтриване