понеделник, 18 юни 2012 г.

Колко съм близко и колко съм далече

Човек очаква понеделника да му тръгне някак хубаво и лежерно, нали. Но, още от неделя започва да пълзи едно криво и да хвърля къч и да се чуди как да избие. Мисли си, че е по-инат и взаимно по мазола. До понеделник.
Когато изгрее едно ярко и горещо слънце  още в седем и трийсе и някой корав като мен тръгне за илачи. А  с тях разбира се куп други задачи. Примерно да обиколи пазара за плодове и зеленчуци. Обаче тъкмо като излиза и хоп маршрутката минава. Като е празна и спира, идиота му с идиот, на момента. Сега решил закона да спазва. Същия оня, на който помня мутрата и с който пътувах преди време. Оня който не спря на означена  спирка въпреки, че  бях станала. Искал да му се обадя бе, да му бия телеграма. После искаше да ми дава на заден ход, за да ми спре на спирката и да ни избие, щото има кръстовище. И аз  се карах като дърт каруцар и слезнах  та вървях. И сега ми прави знак с ръка, да ходя на спирката. чакаше там. Ама инатлъка ми се нави и отидох другаде.
В неделята ме човъркаше друго.  Пак за лекарите. Не ония, които правят лекарски грешки и няма закон, Не другите, които си купуват дипломи и се наричат лекари.
А можещите. Има такива. Трудно има лекар, който всеки път е както предния път или близко поне. Ние всички се мъчим, да сме така професионално нали. А лекарите все пак са дали някаква клетва. Дали не я подписват само на книга? Също като свещениците, които се пишат за вярващи ( не всички, също като лекарите).
Влизаш при доктора и те гледа, като теле. Сякаш си дошъл да просиш, да му седнеш на стола, да му вземеш въздуха. И не дай си боже вземеш да живнеш да се обадиш, за болестта.
Трай бе гъба, човека днес не е на кеф.
Факта, че близки и платежоспособни са приети по друг начин, те дразни. И като се случи пред очите ти ставаш таралеж. Но си безсилен. Те сякаш са от друга класа болни. Излизат леко сияйни и светнали, въпреки болестта си. А ти преди да влезнеш се питаш
- А ве, дали си е пил кафето, дали не е ядосан, и други. И си доволен, като те приеме с усмивка. Защото знаеш, че го може. Само да пожелае
А ако стигнеш в тринайсетия кръг на ТЕЛК и НЕЛК и не си наредил пет платна листи,  вярвай че си аут. Не само да няма  бъдеш картотекиран по закон с названието инвалид, което си си го избрал според тях, но и ще те обиждат.  Примерно " за какво си дошъл, като имаш слухов апарат", " ааа, това го имам и аз"," подписа ли моите прегледи, аз твоите да - в НЕЛК)" " ние даваме пенсия, но"
Замислям се, колко изцапана е тази "Хипократова клетва". И пак се надявам като тръгна към поликлиниката да ми дадат шанс днес, не утре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар