събота, 23 юни 2012 г.

" Гвоздеи има много, майстори няма "

Всяка сутрин небето се набраздява от самолети. Сякаш моята тераса  е окото на стража.
Колко от вас са се качвали на т'ва нещо? Готско е, нали. Всеки един от тях, отива там за където е пратен. И пътуват тези, които имат нужда. Или по скоро, които могат да си позволят.
Не ги знам накъде заминават, но ще ми е кеф да пътувам с тях. До София. То ние от дълбоката провинция за к'во ли ходим там. Не за кеф. Я някой професор, я някой доцент. Щото можещите  така да се каже са побегнали там. Но това е друга тема.
Въпроса е как се влачиш цяла вечер  с автобус, пак с доста пари и как гледаш небето високо като цената на билета за тоя лукс.
А ма то с всичко е така. А и не пътуваш всеки ден за доктори, я.
Влезнеш в магазина. Прах за пране, седем лева средна цена за две кила. Месо от четри до девет лева. Луканки до двайсет и четри. Ай сега луканки. Мама да не ни е раждала с т'ва. Сирене от два и деведесе до шест лева. Кашкавал ццц. Много е златен от към цена заслепява. От шест и педесет нагоре. Ам картофи, зеленчуци. Я на касата.Първо сметките после може на хляб и вода.
Мии, кой се съобразява със стандарта на  джоба.
Гледам през терасата и кучета има. Не, че им там мястото на животинките, ма живуркат си. За десетина години се смениха няколко вида кучета. Не знам как се въдят за да разхвъргват по тревата паразити. Може и от амеби, що?! Инак на кого ще викаме, че има кърлежи. Или, че някой е ухапан. Или, че някоя кола е изчезнала. Даже блок съборили, не знаехте ли?! Сега щели да ги съдят по бързата процедура, на кайма.
Мисля да сготвя " Кокошка с ориз". Хем бързо става, хем ток по-малко и хем ще и искам интервю.  Как е аджаба една заклана кокошка да е щастлива. А и може да ми каже как да я сготвя, без да и причиня болка. То казванията, са за други де.
Като оня мухлясалия дето скочи да кряка, кат проскубан петел " тоя закон е лобистки".
Хайде холан, "открил Америка за простите".
Ма верно бе! Ние си нагласяме брадвите, после си търсим горите. Ма не става така? Както върви, ще си турним и гилотината.
Инак е лесно да дрънчим. А у кого е мандата се пита въпросът.
Пак у някоя нова " Надежда" със стари кръпки и някоя нова китка. Гладни та са късат.
Дъвчат си дъвката " демокрация" предизборно. И слагат някое куче в изолатор( пардон, затвор).
И после, яжте си ..... по стандарт. Да не сте спали. Не бе. Да не сте гледали баира. Пак не. Да не гледате по хубост и на ръка в заден джоб. Офффф.
" Гладът настава, спират сърца ни"- шегичка за ококорчване. Мисля, че все още има свестни хора някъде тук. Де да знам кой де, ааа. И как?! Те само да съберат кураж и да не забягнат. Или да не ги утрепе някой.

пп.Снощи, или завчера ме гонеше фантазията да напиша за " Майстор Толю или как се кове държава". Обаче, нещо не си падам по приказки. И за финал на майстора." Гвоздеи има много, майстори няма. Или се крият."

Няма коментари:

Публикуване на коментар