сряда, 11 юли 2012 г.

Момиче и врата

- Нали знаеш, че не можеш да преминеш през мен!
- Това го кажи на някой възрастен, ще се хване. Или пък, ще те потроши  с някой чук. Поне ще опита.
- Няма да те пусна и толкова.
- " Толкова" е слабо нещо, а аз съм бандитка.  Дори няма да ти личи.
- Няма да личи, няма да личи. Но аз ще знам. И къде ти е шперца, питам. Бандитките не влизат с ключ. Имат си разни джажди....
- В джоба. Ти врата ли си или следовател. Нищо не казвам. Ние децата, държим на тайните. Виж възрастните, ако им дадеш пари!
- Аз нямам пари. Но шоколад :). А ти, нямаш джобове. Лъжечка такава.
- През теб не минават ли бандити? Те са с клинове, трика и маски. Особено, маски.Имах в предвид, чорапа на крака.
- Няма врата, през която да не влизат и лоши.
Първо. Не мога да ги позная. Заради маските.
Второ. Понякога е такъв наплив. Всички са решили наведнъж да преминат през мен.  И да имах някакви скрити дарби...
И трето. В чорапа ти няма нищо. Ма нищичко. Даже нямаш и пясък. Защото на всяка песъчинка сядаш, събуваш, изтупващ и обуваш. Много е просто.
- Кое му е простото? И от къде знаеш за пясъка? Да не е минал Шерлок Холмс скоро от тук?
- О о о ти четеш! И на твоята възраст такива книги. Може и да е минал, не казвам :). Просто е, защото преди да посегнеш към мен направи тази операция с чорапите и аз те видях. Никой не ми е сложил покривало. А и нямаше да ме намериш.
- Аз ли нямаше да те намеря? Не ме познаваш. Няма нещо което не съм намирала досега. И чета. Започнах ехееее...Само, че ти ме занасяш в момента. Казах, че ще премина през теб. 
- Не знам защо толкова бързаш. Нито си на възраст за преминаване. Нито ти е дошло времето.
Мисля, че имаш умисъл.
- Защо, децата не могат ли да мислят според теб?! Разбира се, че имам! Ще вляза само за малко. Не ми казвай, че не става. Разбра ли! Когато някой жестоко иска нещо, просто няма начин.
Разбирам, че може да загазиш. Ако влезна в света на възрастните и стане така, че не се върна, ще загазиш. Нали!
- Може би. Не ми се е случвало. Но съм чувала, че има такава вероятност. Тогава двата свята ще се разделят иии и и.
- Аз съм дете, не мога да излъжа. само за малко. Моля! Така или иначе, ще се промъкна.
- Но защо, кажи?
- Виж, възрастните стават все по лоши. Това значи, че и аз ще стана, ако не взема мерки.  Още като се събудят правят сметки и от там тръгва всичко. Дори  децата си създават по сметка. Уж всичко тръгва по любов. Накрая чрез децата осъществяват своите мечти. Изразяват своите думи. Или просто не им обръщат внимание. А те искат да ги обичат само.
Знаеш ли какво съм аз? Първа награда по балет.
Искам да разбера защо?
Защо има гладни деца?
Защо има голи деца?
Защо децата ползват наркотици?
Защо децата умират от диети?
Защо се бият помежду си, без капка жал?
Сега ще ме пуснеш ли?
- Хммм. Отивай.Но не можеш да седиш в този свят повече от един час. Разбираш ли, ли ли ли ли ли ли..................какво ще стане (ох, какво направих)!

Няма коментари:

Публикуване на коментар