Веднъж дяволът се почесал по кратуната и се замислил.
- Не мога да разбера, що съм толкова прост. Всички казват дяволска работа, дори нито да съм чул,нито да съм видял.
Ей го на, вчера жената ми прави кафе и сложила два тона захар. Питам ква е тая помия, по лоша от лавата на ада, а тя.
- От къде да знам, дяволска работа.
Ще рече, че тя не е дяволица а нещо друго.
Идва един тука за ада, забременил сто жени, майко мила дяволска. Питам, как така бе?
- Аз не съм, дяволска рабита.
Ма как не. Нито едно не прилича на мен. Ни опашка, ни рога. ( я чакай да видя пак)
Отивам в магазина и още не съм влязъл, един хванат за кражба. Какво съм виновен аз, че му е слаб ангела. Хвщат го, той дяволска работа. Само дето не са ме опандизили и Господ да си прави шеги с мен.
Снощи се връщам, питам децата.
- Де е ракията бе халязии.
А тее, залитайки и фунящи ми се кискат.
- Дяволска работа.
А един депутат щели да го съдят. Сега не знам, кой дявол го е избрал и кой му я е свършил с трите крака, ма не съм аз.
Край. Ще си направя блог и ще си върша нещата от там. И без това сума хора наричат нета на дявол. Компа, на дяволче. А всичко из вътре на дяволска работа.
А в пространството не се знае кой дявол, кой е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар