събота, 11 август 2012 г.

Ненормално

Сигурно съм се родила ненормално!
Да не звучи шантаво ще кажа, че съм от същи канал. Но, сякаш не съм на мястото си, във времето си и съм дотърчала просто като тежест. 
Не за другите разбира се. За самата себе си. Сякаш аз самата себе си не искам и вечно ми се обръща каруцата. Все някое колело ще падне яко.
Това болестите ми се лепят, като мухи. Не са смъртоносни, не са ракови и не са такива за оплакване. Но камилата и свършиха гърбиците и не може да побере повече.
Започна да  ми свършва и търпението. Като чуя думата хронично и започвам да сричам, Все едно не съм ходила на училище и сега буква по буква.
То ако бяха букви, ехее. Щях да се гавря с тях. Нищо, че не е етично. Аз и с болежките се гавря, де. Защото нямаше сега да ви надувам главите, че ремисията ми взе да и куца кратуната.
Започнах пак да си кова  дъските, които хлопат. Тръгнах от менюто, което е толкова богато, че пръстите на двете ръце са много.
Витамините  ще набавям  от въздуха. Пак  цепя басмата на един плод и засега се задържат само два плода и един зеленчук, сурови. Много евтини, мммм.
Ровя  из кратуната, като клошар из казани. Да видя де съм  оплела конците.
Докторката вика, - пази си нервите. Ми как?
Да не ги държа в килера на рафта и от време на време да ги нареждам и бърша с парцал.
Айде за поддръжката  на тая скомърцана и заядлива кожа ще и намеря пари. Въпреки, че все Още се дразня за фъргането на толкова средства за една кожа. Доживях да си мажа стъпала  с " Нивеа" за бебета и да се мия с някакво душ масло за двайсет лева.
Касата НЗОК е преценила, че  без кожата може.
Ами с  оная лудата кратуна, накъде.
Не търпя да ме мачкат.
Не търпя да ми нареждат, в това число и в къщи.
Не търпя сума неща за които си вра носа. 
И ремисйката ще ме гледа от кюще. А аз ще ходя подир нея с ласо, чук и други инструменти.
Например. Кански диети. Смяна на гардероба и бельото. В това число и спалното. Опитите на включени плодове в менюто свършват.
Днес само веднъж се гледах в огледалото. Лицето е чисто. Засега.
Не съм си мерила температурата ха ха ха. Преди по пет пъти. За да видя, че е трисет и пет и пет. 
Приличах на уморена риба ( мразя риба). Уморена викаше една колежка на замразена.
Наистина съм уморена. А  няма година още.И няма да чета вече из нета.Знаех си диагнозата преди докторката. И защо?  За псохо тормоз. Поне получих инфо за храните и Е та та и други подробности там. Щото нашите лекари имат сливи в устата си иии.
Най лесно човек може да смени храната.
Да свали дрехите, които му пречат.
Но хората не са нито дрехи, нито храна!

2 коментара:

  1. Модерни времена и модерни болести...не си само ти,ако това те успокоява :(

    ОтговорИзтриване
  2. Като се има предвид, че кожата е най-големия по обем, площ и маса човешки орган, наистина е ненормално.

    ОтговорИзтриване