понеделник, 13 август 2012 г.

Как Червената Шапчица, обра сейфа на Кумчо Вълчо

Ще го научи тя него. Ще и се дуе с лимузината и палетите умирисани, гранясали, гадни и лигави пари. А тя като мине триста кила слюнка фъркат. Иска да я купи, нея. Педесет и девето коляно  ярко, лъскава и блестяща червена шапка. Не торба, кош или капела.
Искал да и ухапе ушенцата, моля ви се. То тези уши ги е взела от пазара и само него чакат. И щял да им сложи бисери, дръвника. Дърт, космясал, изкукурдясал вълк.
А оня продажник, ловеца. Вместо да си седи на задника, я следи. за една пачка. Уж е от  нейната черга, улица и махала. Идиота му с идиот си направи и дувари от тоз звяр, от оня звяр.
Нея не я закача. Опита, но му подпали дувара и се отказа.
Метна си перчема за пореден път и изохка.
- Ще те наплюя, ма ще застанеш както аз кажа. Ясно! Да не съм банка " Кумчо Вълчо" да те гелосвам сега.
Нещо зад нея тупна и тя се обърна. Беше майка и по задник на рендосаните дъски налепани с лак на цвят " Див бъз ".  Нямаха теракота. Но скоро може и да имат.
- Божкеее. Шапчице. Ти си в състояние да ми изкараш отвързаните ангели и да се сбъркам. Ти не ставаш толкова рано, дори когато ти правя торта и течен шоколад. Трябва да те вдигам с кран за да излезеш  някъде преди обед. А сега е едва седем и трийсет сутринта.
Ще ме умориш.
- Мамо, ако аз те уморя, то татко ще те съживи,  като влезе с обувките както е работил в блатото и отиде до гардероба в спалнята да си вземе хавлията за баня..
Забравила си, че днес баба отваря студио за пиърсинг. Не ти се чува, нали ха ха ха.
А сега бързам.
Нахлузи   баш чепик с ток за гарнитура на яркочервеният си костюм от къси панталони, елече, готина  шапка и хукна в гаража при мотора. В движение извади телефона  и дрънна  на баба си.
- Бабо. тръгвам. Осем без двайсет е. Всеки момент ще мине с лимузината през гората. Взе ли същия костюм и ботуши. Добре. Облечи се да си готова.
Излезе на пътя, извади един чук и натроши мотора. После си накъса дрехите и легна.
И хоп лимузината на Кумчо Вълчо. Спря, разбира се. За нея винаги. Сложи я вътре и право в кабинета , като по време на движение се обади на лекаря си. Положи я на канапето и тръгна да потърси вода. А кафето му вдигаше пара на бюрото недокоснато.
Щапчицата знаеше всичко наизуст.  Беше изпила поне цистерна с кафета, гарнирани с мазни усмивки. Надигна се леко и извади и пусна нещо в кафето. Чу се шум и тя се тръшна.
Дойде Кумчо Вълчо с чай.
- Яяяяя. кой е дошъл на себе си. Моята сладурана. Ще искаш ли чайче сладкишче мое. Ще пийнем заедно.
След две минути беше заспал.
- Бабо качвай се. Имаме най- много двайсет минути. В  девет трябва да сме в студиото за откриването.
Извади ключа от скрито място( което беше видяла разбира се) и отвори сейфа. Взе само най- големите камъни.  И бисерите, де. На тяхното място остави бележка. Ха ха ха.
Към десет и нещо в студиото за поставяне на пиърсинг " Бисери навсякъде", дотърча Кумчо Вълчо с полиция и изрева.
- И ей тая мръсница ги открадна.
Червената шапчица се изхили гаднярски и рече.
- Не става, господин полицай. Най- малко сто младежи и девойки ще кажат, че сме били тука в галамацията.


Няма коментари:

Публикуване на коментар