неделя, 19 август 2012 г.

Нещо шуми

Нещо, яворът си шуми в близката гора.
Ей, къде си клето?
Вчера тук се наплака'.
Тук е сянка за почивка.
Не за сълзи.
Гняв.
Отмъщение.
И за отмивка.
Тук, ще трябва да се ражда.
Не да се насажда.
Злоба.
На изоставено сърце.
Отсечени ръце.
И черна мъка.
Не може да е туй разлъка.
Още тупаш.
Гледаш.
И разбираш.
Не трябва да умирааааааш.
Любовта е като мойте листи.
На пролет набучкани са триста.
На есен, и аз като теб се позамислям.
Да вадя брадва или пак да се разлистя..
И свивам мойто нетърпвние.
Ела при мене, скъпо!
Не плачи!
Ще дойде нашето знамение.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар