вторник, 21 август 2012 г.

И няма да се будим

Когато, дъждът завали там нейде.
А слънцето умре, съвсем за малко.
Животът жалък в локва се събужда.
И яростно трепери.
Не от студ.
Безсилно драпа.
Камък.
Труп.
Болестта му е издърпала ухото.
Нищетата на врата му с крак.
- Де ще ходиш бе, простак.
Целият си път ще бягаш.
Да се докажеш.
Да гониш светлината.
Дори гората ти е мила.
Ти си птичка лекокрилааа.
Ще ти резнем ний крилата.
И тогаз в  блатата.
Ако сложиш жаркият си цвят.
Ще си тъй богат.
А ние  луди.
Ще бягаме и няма да се будим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар