четвъртък, 13 септември 2012 г.

Забранява се голямата нужда

- Забранява се голямата нужда с едри остатъци от всякаква консумация, във всякакъв вид тръба, която е накрайник на гланц санитария.
Издекламирах аз на един дъх, докато някой бесен не ме беше смъкнал от народното събрание на фамилията в тонус:
Я - Чистач, слуга и пълни кореми винтаж майстор
Главата - Пари, самочувствие, топка  и гран - генерал ракийн.
Съкровението - Тригласно съзвучие и билярдна заповед.
Голямото наследство - Нахал и уста състояние.
Малкото наследство - Тихата вода с голямата гайда.
Големия придатък - Китка на устата.
- Как така? скокна голямото. Ти нал знаеш аз де  чета за " Великото преселение назад във времето" и после имам синина на задника.
- Иди се оплачи на МЕИкато, дет не си е платило лойта за свещите от балдъра и  сега се оправдава с Асан.И после ще ходи да се моли на Господ да запали огъня, да  върне и малкото пендари или да си палне фитиля и да гръмне.
Понадигнах се аз най- ниската членка, опитваща се да  усмири група различни миризми, приритващи за  война.
- Що ще гърмим бе? Обади се малкото. Мина единадесети. Сега с какво ще ни го наврат в кратуните, сякаш не знаем и не помним.
- Ще ти наврат те, изкряках аз като токачка,- Влез и ти по голяма и тука ще се превърнем на гаубица
Тогава скочи придатъка.
- Сега какво? Да не би да ми забраняваш да влизам и по нужди, ааа. Утре ще кажеш и да не ям.
А може и да спя на терасата, да не цапам бельо. 
Обърна се към голямото. Изгледа го с най- милия поглед и издрънка.
- Ти ме дискриминираш и ще те съдя. Даже голямото ще ми е свидетел.
Главата  зяпаше екрана и изведнъж се стресна. Викам си аааа, работата стана.
- В девет имам мач. Всъщност, за какво сте се накачулили всички в хола. А се разнасяйте по стаите.
Само, че съкровението даде отпор.
- И ассссс, да кжаааааа. Ти мааа, взе и капките да ми броиш. Не си виждаш мръсните... чорапи.
Тогава скочих на холската масичка та да чуят.
- А ве, вие не разбрахте ли. Забранява се голямата нужда и толкова. Ако имате дълги езици или повечко слюнка, тръбите са ваши. А ако замирише и завъдим некоя незнайна или изгърми тука, виновния се изселва.
Тогава голямото се показа заедно с придатъка и малкото , тесла и найлон( непрозрачен) и една книга до входната врата.
- Де ве фамила млада.- питам аз.
- Зад блока у храстите. Че МЕИкато, свещите и Господ са на едно и също място. А ние няма да се стискаме, я.


пп Разказчето   е последица от спирането на водата от вчера, която дойде само за малко. Днес още я няма. Причината е, че ВИК дължи пари за ток. Написано е с голяма фантазия и ирония против нерви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар