В битка съм

Подведох ви, нали? Няма кървища кат на американски екшън за спасяване на специална  на пъпа на джунглата. 

Ма то си е на война, като на война да знаете. Два дена  ги мъча да ги избия.

Опитах да ги издавя, не мрат. Сякаш като се излюпят и стават " Конан Варварина". 

Обсадиха ми къщата. Те не знаят ли, че това е частна собственост. Пази боже и варди да ти се впусне  в акция някой. Няма отърване.  И друго не знаят? С кого си имат работа. Не могат да ми завземат цяло лято всичко. Дори и клавиатурата.

Явно са минали през концлагерите на Хитлер. Не, че използвам химия някаква ама, днес не изтраях. Полях с вряла вода. И дано не решат, че ставам удобно бомбоубежище и да се буторясат и догодина.

Сега докато драскам тука ( нали трябва да почина), се чудя кое им коляно утре ще излезе на фронта. Щото аз днес съм ги изтребила до десето.

Кво се пулите беее. Мравките са това. 

От четири и трийсе хлопам кат луда свекърва ( щот нет съм луда и нет свекрва, ха ха ха) с моя инструментариум. Ревизирах долапите. Обърнах печката. Не я фърлих дее. Някои неща сапунисах. А хрониките на онея гадни твари залях с вряла вода и сапунка.

То и времето нещо се по стресна  от  военния ми напън та  се оправи. Ще трябва да съхне.

И тъкмо като си го мисля чувам глас.

- Мамо ве. Да няма чума в къщи, че кухнята прилича на болница. Или ще ти водя булка та си се разшетала така.

Аз погледнах кръвнишки и само попитах.

- Тя харесва ли мравки?

- Не, харесва змии.

- Супер. Значи ставаме многооо сестри тукаа.

Ей го на глейте.