заКолчване

Тонго-Тонго стана рано ииии леко се измъкна от хъркащата си жена. Сложи си препаската на оная  ми ти работа, ухили се като луд, запенен тигър без плячка и заби драките навън. Измъкна от някъде колчета, които  вчера тайно беше приготви и грабна каменния чук. Стигна до горичката, заби колчетата около нея и седна с една голяма сопа.

Само чакаше и децата да дойдат. Таман пет. Всяко по два метъра и с по две сопи  и два чука под ръка.

Тъкмо мислеше и хоп Бонго-Бонго насреща да влиза в гората.

- Не става, Бонго. Тази гора дядо ми я заплю три пъти под кола' през новата луна на годината на черния вълк. Така, че марш. 

- Ще видим моите две крокодилчета к'во ще кажат, рече Бонго. И до него се изтъпанчиха две едрички дечица..

Тамааан Тонго- Тонго взе да си представя как става на тас кебап и  със крайния ред на полезрението си видя неговите мили, сладки вълчета. А бе дето праснат прах става. Току ни крокодил остана ни ред зъби и очукани кокалчета.

- Тате, тате, тате, развикаха се те.

Той си запуши ушите все едно има торнадо десета степен и изрева.

- Колко пъти съм казвал, че е некултурно да говорите един през друг и да правите излишни въздушни бури в моите уши. Ужас.  На майка си мязате гласища такива.

Двуметровите дечица се свиха засрамено и едно се обади.

- Е тя, бе тате. Иска риба от морето да сме и наловели. Инак и шестимата вън от пещерата.

И днес е забила някакви колчета. Каза, че до тях ще сме си миели краката в изкопаните от нея дупки. 

После е разделила с колчета пещерата на две. Половината за нея. Половината за нас. Ние всички сме били пълни, диви прасета.

- Вече няма да влизате в морето ей така без нищо. То е белязано от баба на морския бриз на петото слънце от десетата година на кита.

Неусетно бяха стигнали там където трябва. Край ивицата бяха набучкани колчета като нокти от динозаври. До тях Гонго-Гонго, а след него цялата му рода. Всички гледаха страшно в стойка гепард.

- Носите тука два товара дърва и влизате  две сенки слънце. Ясно!- рече Гонго.

Бонго се огледа. Бяха шест. Докато събере родата ще мине понеее три сенки. А до тогава трябва да има риба в пещерата, Инак ще се мре надолу с глава  с мухоморка в уста и мухи на ушите.

Най добре да и каже истината в очите тя е оправна.

Обърнаха се и запрашиха по бързо към пещерата, че слънцето бягаше и ставаше страшно.

- Стоййй. От тука вече се минава с даване.

Бонго дигна глава. Насреща сам Динго-Динго зад ред колчета.

- От тука е минавал и дядо и тате и аз.  Всички сме го гладили. Затова вече е наш. за да минавате, трябва да давате. Ти к'во даваш?

Тъкмо вече мислеха да  преминат връз него като стадо мамути и оп Бонговица, 

Страшна жена. Пет реда мускули от всякъде. Една дебела плитка, като ласо дълга.

Като се засилиха, минаха покрай тях двамата и се спрях чаааак в пещерата. Запъхтени.

- К' во ве мъжагиии. Бесни слонове ли има одвън, ааа. Я дайте чука, ще ги оправя. Не мога без вас  ейй.

А аа , ей там съм ви изпържила рибка. Сама съм си наловила ха ха ха. Нахранете се докато ви донеса уши за пастърма.

Стооооойте до колчетата. Краката.