Светлини

Живота прилича на светлините от фаровете на коли. Знаеш, кога са включени и  все се стремиш да заблестят. Ремонтираш ги, сменяш части. Но твоят живот, си е твоят.
Дори и лъснат като най - скъпия диамант един ден той няма  да светне на пътя.
Затова пък на неговото място може би ще светне друг.
И може би в последния момент се сещаш, че на погрешно си насочвал светлината си.
Че само си блъскал и си причинявал на някого катастрофа.
Че той като теб все пак трябва да свети, но ти може би си го осакатил.
Не око, уста или нос.
Осакатил си му душата.
И сега с последната си искра там на пътя ( на живота) точно от него искаш прошка.
Но той не дава.
Щото човек с осакатена душа, няма светлина на пътя.