петък, 19 октомври 2012 г.

Петък ден на майстора

Начи, сещам се за това щото за мен е ново и не съм го срещала като название  и източник на некъв ден и възможност. На глупостта  естествено, примесено с черен хумор. Инак си е съществувало като ден на " Простата камила" Може би.
Затова пък аз ще доложа   пред ДС то на блогосферата мои качества  с които се доближавам донякъде с майстор.  С разликата,  че не съм ги учила. Дори да  прозвучи " тя се дуе веее". 
Е идва и от вътре. Да си кажа. Не ми харесват титли. Но самочувствието до някъде не е излишно.

Тъй като мама не е ме е врътнала под моста, лунапарка или нета се очертават две категории.
Нетна и така да се каже реална. Като и нетната е реална. Но ресурса  на действие е различен  и всяка  си има своите особености, които другата не може да изпълнява.
Реално, аз съм вписвала някои преди.

Та
Реална категория
 В тази категория, повечето неща опират първо талант и после усилие.

Мога да стрелям доста добре. Това не е нужно в живота. Но при тоя малък мерник и мишена на метри все пак.
Мога да постригвам  и правя различни прически със заплитане( ех кога бешее), Без да съм била на курс.
Мога от стари дънки да правя раници. И тва беше отдавна.
Мога да плета на една кука.
Мога да пиша стихове. Но тъй като нямат шанс за книжно издание, ще влезната в нетната категория.


Нетна категория
 В тази категория. повечето неща опират първо до усилие после до талант. И най-вече отдаване.

Мога да си направя блог в всяка  платформа. Опитах, не знаехте нали :)
В тази платформа мога да оформям блог с вързани очи. С някои изключения в кода на шаблона. без бутоните и други дреболии. 
Пример: малък елемент от визията, който може да смени цвета си само от кода на шаблона.
Мога да работя с Фотошоп. Това стана за сравнително  кратко време и в момента  си правя дори свои ресурси .
Слагам компа в нетното.
Не мога само да преинсталирам. И предпочитам младото да присъства при инсталация на нещо. Да не ми кацне някой ту бар. И  ме мързи да превеждам ръчно ( ха ха ха)
За стихчетата  всичко тем подобно.
Тъй като нямат шанс за хартиен носител ще ги опиша тука.
Те касаят пълна дарба. Първото нещо, което написах е като бях 5 клас. Расказ " Гроздобер". Обаче моя беше, нищо с гроздето. Пълна фантазия. Само си спомням, че ме гониха лози. Четоха го пред целия клас. Имах петица само защото пишех с двата си леви крака и двайсе и кусур грешки.
Може да се каже, че в тва съм майстор. Дори да не ме признават. За мен важен оня пети клас.


Няма коментари:

Публикуване на коментар