събота, 20 октомври 2012 г.

за гурелите на Румяна

Ползвам. 
Оф тва ми дойде на клавишните мисли като се цопнах ей туканка в блога.
Та за мен той е буфер за всичко онова, което си фръцка задника в главата ми. Разбира се, че не го пльоскам буквално.
Аз се смятам за човек на тежката дума и щях да ви размажа, ако напущам нещата тъй както са в главата ми. Или по точно, мненията  ще варират от:
- Бравус за куража.
- Тая е за лудницата.
И с това стигам до днешното си шамаросване. Или проповед. както се казва, която исках да нафъргам ей тука.
Ма няма. И пак както винаги съм била и в реалността, ставам прекалено открита ( и доста епитети).
Харесват се вицове, хумор и хвърляне на плювка.  Вярно, правя го добре. Но това не значи, че блога ще стане място изкуствени бръчки от смях и  наслагване на статуи от лига. Прилича на диктат. И колкото и да уважавам гостите на блога, няма да стане. 
Това не се отнася за всички ония специални, които четат наред. Знам, че някои неща ги дразнят. Но ги харесват. Щото ме уважават. Не ме интересуват разни лайквания и класации. 
Вярно е, че без някои от тях нямаше да намеря специалните си гости, за тва се уважаваме ( класациите) и аз ги търпА дето се казва.
До скоро се опитвах всячески да разнообразя блога с различни категории постове. Колкото и да съм проклета, както личи по горе  е за гостите. Но явно рамката  неще да пада. А аз си карам сега " Събуди се Дойне ле и пускай гурелите"
Така е и в живота.
Навсякъде ме дразни еднотипното мислене и промитото създадено мнение за дадено нещо, без да е проверено дали е така.
Това е между нас обикновените. Друг е въпроса, ако някой скрито се смята за по и най. Да каже и го мятам.

Това е леката част на поста, която замести  голямата проповед която смятах да сложа тук.
Пак за докторите.
За  телка и някои мои болежки, които не смятам да залагам тука на игралната маса.
За точките, алинеите и торбите с  пари на кантара,  зад скритата интелигентност  на пациенти с някои болежки неспособни вече физически
За това как тези са луди все пак, но в тази държава май.
Ма нета каза друго, ма в други държави.
А и аз си поставих принципи, които много ще нарекат проклетия.
Няма да са вицове, хумор ( тва ще има ма кога дойде) и плювки. А гурелите на Румяна.
А може да са точно па вицове, хумор и плювки. Де да знам утре кви ще са ми гурелите я.

Няма коментари:

Публикуване на коментар