неделя, 21 октомври 2012 г.

Изграждащи ПИЧности

В последно време забелязвам наплив  на рамкови пришълци да  се напъват да ме вграждат ( стадно и еднородно). Като те са последната търпаня на все повече изграждащи се ПИЧности  в света на ураванението, държавата, общината, личните потребности ( интелектуално и физически) изградили един свой етикет и еталон..
Първо. 
Не знаят с кого си имат работа.  Не че имам стадо мамути ( мутри) в хола и кой се прецака ще напълни с дървена полоса някои  места и с пари  други.
Аз съм инат, като охлюв на  магистрала. И то не от сега и не за първи път.
Второ.
Не харесвам стадното, дори в редките случаи да са прави.Като забия кол " я зе съм ", държа на моето мнение. Освен в случаите ако то не касае друг живот.
Трето.
Не мой някой да дойде на гости при моите мисли, разбиране, действие, интелектуална собственост и начин на развличане и най саркастично и дори обидно да ги нарича с епитети и в някой момент да наслагва своите неща на тяхното място. Като гарантира, че са ТЕ.
През целия си осъзнат живот съм хвърляла къч именно за това.
Да имам място и за моите мисли и мнение. Място за човек, не за сянка
 Колкото и смешно да звучи, дори и в къщи не  искам някой да ми казва кога да изгасям крушката. И тва си е тема де( ако я метна).
Всичко си има цена. Но когато я платя ( не в пари) се чувствам добре.

За всички ония, които все дялкат сопи за другите. Дори и малки.
Хората са различни да знаете. И не на всеки му се нрави за да се чувства спокоен и добре  и да  се съгласява с вас. Има и доста като мен, които искат клечката да им е зад ухото.
Да са рошави  и чепати.
Всъщност всеки е свободен сам да изгражда себе си. И няма начин всички както дишаме един и същи въздух така и да си натряскаме една и съща салата и да си сипнем точно една и съща ракия или бира.
Или да се строяваме под един и същи камшик под звуците на една и съща музика.
Е някои не пият. Или просто го правят където си искат да не ги шиба камшика.
А музиката не е като да ритнеш кабманата. Не се чува и толкоз.
Е чува се...
Ей тука по накрая се нахвърляха доста епитети. Дано се вдене и по четене

пп Тия мисли са изковани  не само от днес, вчера и оня ден. Драскача доста е поживял.

Няма коментари:

Публикуване на коментар