сряда, 17 октомври 2012 г.

Душата ще гука

И зачу се блага музика,
От към дъното.
Очите рекоха, море е оркестъра.
Уста се вдигна, леда докосна.
Ръцете мръднаха, празен е въздуха.
Снага се закърши в сянка се върна.
Краката рипнаха, възнак паднаха.
Сърце затупаа.
Я зе, все  така младо ще съм тука.
Все тъй любя, предатели недни.
На мен душата ще гука.
На вас старостта, ще почука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар