Двулично

Цял живот не разбрах.

Кой е деня?

Коя посоката?

По коя да вървя.

Къде ми е къщата,

с цвете от пред

Кой ми е столът,

а позиция пет.

Къде е вратата, 

на тая любов?

С кого е нататък.

Дали е порок.

Какво е приятел,

на какво е готов.

Цял живот все работя

над въпроси от ров.

Защото денят ми все припознат.

Посоката друга, вървежът спънат'.

Къщата чужда, цвете хербар.

Позиция ненужна.

Любов с катинар.

Само две стъпки пътека.

И плювки отзад.

Приятели от далеко,

махат с ръка.

А аз все се питам,

Защо е така?