събота, 24 ноември 2012 г.

Двулично

Цял живот не разбрах.
Кой е деня?
Коя посоката?
По коя да вървя.
Къде ми е къщата,
с цвете от пред
Кой ми е столът,
а позиция пет.
Къде е вратата, 
на тая любов?
С кого е нататък.
Дали е порок.
Какво е приятел,
на какво е готов.
Цял живот все работя
над въпроси от ров.
Защото денят ми все припознат.
Посоката друга, вървежът спънат'.
Къщата чужда, цвете хербар.
Позиция ненужна.
Любов с катинар.
Само две стъпки пътека.
И плювки отзад.
Приятели от далеко,
махат с ръка.
А аз все се питам,
Защо е така?



Няма коментари:

Публикуване на коментар