събота, 10 ноември 2012 г.

Притча за живота

Един дядо вече умирал и го попитали на смъртният му одър
- Кажи дядо, като си живял толкова години какво си разбра, чул, видял и научил.
- Разбрах, че живота е книга, която сам пишеш и от мързел обвиняваш Бога за злата си съдба.
- Чувах много неща, но запомних тези които виждат слънцето, любовта  и една тайна завинаги, която всеки ще познае на пролет.
- Видял съм толкова много и разбрах, че всичко е безкрайно и днес вече ми стигна.
- Научих, че не трябва да се учи толкова много. Между всичкото има неща, които ще направят  несъизмерими  неща с човешкия разум. Ако всеки ги знае няма да има човеци.
Аз живях дълго защото всеки ден играех на жмичка.
Всички наоколо се опулили но той вече бил починал с една голяма усмивка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар