вторник, 18 декември 2012 г.

Неприлично сбръчкано

И таз година ше замине.
Без любовта ми неприлична да замине.
Тя ходи по пантофи
сандалети и ботуши.
Не намери къща да се сгуши.
Беше млада, горда, неразумна.
Разпиля си  огнищата',
 и не стана умна.
Все е развята, огнена и луда.
Така и днес.
Остава грешница неприета, за почуда.
Вече сбръчкана, побеляла и съдрана.
При повдигна главата неразбрана.
- Ти си мойта  болна къща мила.
Не ни искат!
Не би ли ни скрила!


Няма коментари:

Публикуване на коментар