четвъртък, 27 декември 2012 г.

Публицистично отношение към вътрешните ми зарядни устройства

К'во се пулите на таквоз философско заглавие.
Така се прави да не уплаша светлината, мокрото и линията към вас.
Всичко си имамммм, Божкееее. То горката Катюша от 66 се утрепа да се стиска, начи. Малко остана да не се получат заря. Ма и надянах памперса с една празнична.
Инак съм сложила на котлона билка самотрайка, стиснат камилски мъдрец и земна троннозмийка. Кадя си.
На т'ва отгоре седя на стиснати палци по една трета патъци с наплюта любезност.
Аз съм много любезен човек начиии. Затова  в теракотата има вдлъбнатиниии, а по ламината огледални части и едноцветни подобия.
Шарката взела да се гърчи чак от любезността на краката ми, когато имат нужда да ходят напред- назад. 
А телефона не се оплаква. По едно време не можех да го открия. само се чуваше глас паралел, разстрел.
Не съм аз бе.Дори стола спря да се върти, слуша ( мирно, свободно)
( гледах екшън)
Инак съм кротка. Особено  днес. Даже мисля да застана на челна стойка, че...
И то на облегалката на стола. Против уроки, не за друго.
И с крак да драсна на таваня. 
Че меда ми е в бурканя. 
Базуката си спи с коланя.
Шишето ми  пълни слънце.
По линията ( на ръката), няма зрънце.
Пу пу пу

Няма коментари:

Публикуване на коментар