понеделник, 3 декември 2012 г.

Не мре ми се

-Тая година няма да се дам.- въздъхна прасето. На всяка Коледа доброволно под ножа. Е ти в двора патки, пуйки, овце и кокошки.
Знаете ли кво и е на мойта душа да гледа отгоре как и разоарчалосват тялото на пържоли, наденички, на бабичка, Как и пърлят главата заедно с мозъка. И накрая за капак , някакви си джумерки.
А ма защо точно аз веднъж да не прескоча годината, а. Не мре ми се!
Патката изскочи и изсъска.
- Първом се виж. Дебело и голямо. Второ. Не даваш нищо освен едно келяво месо, което всеки от нас дава. И трето. Кой те кара да ставаш традиция.
- Ти кво се периш ма рошло. Аз съм едно прасе. А вие цяло русло тътрунтести патки. Че заклали една, кво.
Пуяка се наду важно, важно  и  рече.
- Тииии на Коледа пуйка, ааа.
- Знам бе знам. Поамерикачихте се вие и все чакате четвърти юли. Продажници такива. Сякаш от там ви гушат дебелите шии.
Овцата тръгна напред ядосана а коча я изпревари с рогата наред.
- А ти традиционен хайванино виждал ли си да колят и да пекат  децата пред очите ти. Само леко като пораснат и заминават, нали. Щот и ний сме традиция. Ма никой не коли прасе на Гергьовден .
Кокошката като последна се качи на един клон и закудкудяка.
-Нас ни колят всеки ден. Даже по два пити. Ние сме двайсе. А ти ядеш храна за трийсе като нас. И смееш да ревеш. Пурдотин с пурдотин. Че ти и угаждат. Ей сега ще ти изкълва големите, тлъсти уши.
- Стооооп откачалкии, излая кучето. Всички сме роби на хората, а вие сте се закарали.
Не знаете, ама в града вече и кучета ядат. Кво се ококорихте. Няма вече пръв приятел на човека. Всичко  което става за ядене е пари.
Камо ли едно хубаво тлъсто прасе.

2 коментара: