петък, 14 декември 2012 г.

Ако не бяха мечтите

Днес
И да нямам пет пари.
Дънките, съдрани в колената.
[ по модата ]
На масата кафе и две чорби.
В отвора, гледка към гората.
Наоколо  е пълен храсталак.
И аз в колибата  без своята химера.
Лежа си в хамака с вдигнат крак.
А в книгата си, пътя ще намеря.
Навън се веят мъжките коси.
В тях очите парят като слънце.
Така ще е в някои мечти.
А днес не искам болка,
като зрънце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар