петък, 7 декември 2012 г.

Ще дойда, казва...

И тази зима ще избръска
всичките ми спомени.
Дори от вчера.
Отчети няма да зачерквам.
Че химикалките забягнаха.
Проклети.
Защото карали наред.
И все наричали на нов късмет.
А ей го.
И тая отминава.
Късмета седна си за малко.
По устните.
Не искал бил,
завещаване да дава.
Само очертания.
И иии 
Ако ги прекъсна.
И толкоз няма.
Късмета ще е тръгнал.
Зимата голяма.
А аз като замръзнал клетник.
Пак ще рия в снега.
Да го открия.
Да питам.
Де е вътре Пролетта.
Уж беше.
А той,
седна си за малко и замина.
Ще дойда , казва.
Някоя година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар