Ще дойда, казва...

И тази зима ще избръска

всичките ми спомени.

Дори от вчера.

Отчети няма да зачерквам.

Че химикалките забягнаха.

Проклети.

Защото карали наред.

И все наричали на нов късмет.

А ей го.

И тая отминава.

Късмета седна си за малко.

По устните.

Не искал бил,

завещаване да дава.

Само очертания.

И иии 

Ако ги прекъсна.

И толкоз няма.

Късмета ще е тръгнал.

Зимата голяма.

А аз като замръзнал клетник.

Пак ще рия в снега.

Да го открия.

Да питам.

Де е вътре Пролетта.

Уж беше.

А той,

седна си за малко и замина.

Ще дойда , казва.

Някоя година.