четвъртък, 6 декември 2012 г.

Край свет Мутресени и сие


тут, тут, тут- грешка
тут, рут, кут- грешка
тут, мут, мут**********
- Офф, Муцка тия от Кукун-тел, ще ги обадя на моя. Не ме връзват с теб от първото място. На  грешния път са. Утре, вдругиден може и да ги няма.
Муцка ма знайш ли къф тоя край на света пак. Аз съм много травматизирана да знайш. Всички са пощурели и приличам на плашило.
Предния пъъъъът, тъкмо си правя кална баня. Опакована  да не ми фуни и хоп край. 
Къв край веее. С тая кал на хубавото си тяло, накъде. Набързо ме опраха с вода от  фризера. Взели я за пиене, заради тоя  ти ми край.
Заприличах на локвата в която влязох миналата зима и заради нерви, Чочко ме прати на Карибите.
Сега не знач кво ще става. Кви Маи. Тия па кои са. Моичкия знай всички групировки, ма го няма. Ще питам Мачо бодигарда.
- Мачоооо. Де си си заврял маймунския задник. Тукаааа.
- Та Муцка писали казваш за тва нещо си кат край. 
Аз с букви не се занимавам, скъпа. Развалят ми аурата, пи то, аха то,чи то и другите ми страни. Моя се опита да ме накара някак си да се разбера с тях та да водя реда в къщата. Но не можа. Сутринта като ме видя на кво чучело приличам и се поболя. Чак забрави къде си е оставил палката и пищова. Разбираш ли!...
Та нае нещо, кво бешееее. А ааааа д о м о у п р а в и т е л. Май тва беше.
На мен силната ми страна  са цифрите. И тъкмо си броях джобните ( моичкия не ми дава карта, все и свършвал лимита), и хоп секнах се. Пак някак край.
Тааа, къде са тея Маи да им се потърси сметка. На оня свят казваш. Ням страшно. Чочко редовно ходи там да изхвърля нещо. Като закъснее вечер, все това казва. - На оня свят бях да хвърлям боклука дето ми пречи и като е далеко.
Ма аз съм добричка и си го чакам. Е как не. Никога не мога да си изброя джобните.
Днес, може бииии щях да успея.
Хубаво, че не отидох на масаж. Представяш ли си колко ще ми е студено докато се прибера гола пеша. То щото в тоя крайййй и щофьора изчезва нанякъде.
Викам не е ли добре да отидем на круиз  Е го идва твааа Коледа, че Нова Година. Все ще стигнем до края на света с някой огромен кораб. Само ний двете. 
Оф ф ф и Мачо. Чочко няма да ме пусне без охрана ( имал конкуренция и на другия край на света.
Та на този край ще видим , кво е толкова. Ний какво ли не сме видели. Не сме взели. Или не сме уплашили ( с мъжете си). Та някакъв си край на света, който през ден ми разваля всяка точка себестойността и атрибуцията........
- Госпожо....
- А, Мачо. Ти случайно да може да стреляш по края на света.
- Щом мЪ виждатИ, значи мога.
- Муцка, извинявай. Въпроса е решен. Край на света няма да има. Но за компенсация Чочко си знае. Но ти пак ще дойдеш с мен. Нали скъпа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар