събота, 12 януари 2013 г.

Кът

Пак скритичко се изправям там на пръсти.
Като не разбрало реалното, дете.
Забравило за болката на връщане.
И раните от вчерашните колене.

Пак гледам, цветните играчки.
Престорени на живи  с цветя.
Дали съм аз, или пък те глупачки.
Дъждът отвън в очите долетя.

И като всяко малко нещо, 
забравям вчерашни злини.
Напипвам голо, винаги горещо.
А днеска болката наново ме вини'.

Опитвам детските сандалки,
наново да открият път.
Без някакви си залъгалки.
Открит, широк спокоен кът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар