Кът

Пак скритичко се изправям там на пръсти.

Като не разбрало реалното, дете.

Забравило за болката на връщане.

И раните от вчерашните колене.

Пак гледам, цветните играчки.

Престорени на живи  с цветя.

Дали съм аз, или пък те глупачки.

Дъждът отвън в очите долетя.

И като всяко малко нещо, 

забравям вчерашни злини.

Напипвам голо, винаги горещо.

А днеска болката наново ме вини'.

Опитвам детските сандалки,

наново да открият път.

Без някакви си залъгалки.

Открит, широк спокоен кът.