Хоро

Защо ме гледаш тъй опулено от сутринта.

Човек да не посмей да кривне.

Ти го шибаш с конско, вместо с кафе и кавърма.

Подгонваш мислите ми троснато.

И пак държиш ми речи.

За себестойността на самочувствието.

Държиш ме в стрес от постоянен ред.

В мойта разбъркана архитектура.

Кви ти прави пътища.

И сърцати, и в натура.

Кой ходи гол, кажи?

Без роба, окраска или препаска с брадва.

Или пък маски от хиляди глави.

На мигове и часове.

Що да не сбъркам, кажи деее.

Да ошашавя некой( някои).

Че съм грозна, мрачна и потайна.

И без това минават си незнайно.

Вятър минал си без смисъл.

Аз ще го дам,бе.

Отписали са се.

Махни ми се сабахлам от очите.

Държиш си здраво юздите на нощите.

Щом легна в безбройните екрани.

Не една, хоро играят съвести събрани.