Мисля, се раждах няколко пъти.
И сетне умирах пак до една.
А в огледалото, същата.
Сянка надута.
Или намерена, песен една.
Кой иска познал, зашитите дрипи.
И наслагва боички за повече цял.
Други пипат с ръка, да си хванат и птички.
Да потърсят в тях, моят скрит идеал.
Много е трудно, като зърна зората.
Дали ще живея, или ще умра.
Много е трудна през деня ми борбата.
Да не чупя огледалото, с камък в ръка.
И сетне умирах пак до една.
А в огледалото, същата.
Сянка надута.
Или намерена, песен една.
Кой иска познал, зашитите дрипи.
И наслагва боички за повече цял.
Други пипат с ръка, да си хванат и птички.
Да потърсят в тях, моят скрит идеал.
Много е трудно, като зърна зората.
Дали ще живея, или ще умра.
Много е трудна през деня ми борбата.
Да не чупя огледалото, с камък в ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар